Галоши

(Един постинг, който по необяснимата воля на автора си няма картинки - чети на собствена отговорност)

Галоши. Най-добрите във света. От Т-во Россiйско-Американской Резиновой Манифактуры С. Петербургъ. Полное ручательство за доброкачественость. Господин с цилиндър, очила и завити мустаци остра брадичка, дама с оперена шапка и чичо с бели коси и зомби поглед са героите на тази реклама. Имам я от няколко месеца, но все не намирам време и място да я закача. От малка книжарничка в началото на Христо Белчев, до Алабин - пълно е с руски книги, както и плакати и картички - копия на пред- и следреволюционни рекламни и пропагандни кампании за 10-15 лева.

Преди време офисът на фирмата беше на Солунска, а аз бичех нощни смени. Понякога се прибирах пеша и минавах покрай затворен павилион на Ботев. Прозорчето му беше покрито с календар за 1907 г., на който бяха изобразени 4 кученца, пафкащи пури, а пред тях чаши и бутилки с Porter, Brilliant Ale и Wiener Beer на D.G. Yuengling & Son от Pottsville, Pa. Един ден отидох в работно време и обясних, че бих искал да откупя плаката. Продавачката беше изненадващо отзивчива - обясни ми, че мъжът и бил донесъл два такива и предложи да ми даде безплатно другия, който бил вкъщи и естествено е запазен по-добре. Получих го на следващия ден.

Всъщност, всичко започна през 2001 г., когато изкарах семестър в университета в Саарбрюкен. Един уикенд се разходихме до Кьолн - на главната пешеходна улица, в продължение на 20-ина метра търговец беше разпрострял копия на класически холивудски филми и стари реклами - хубави, големи плакати. Обходих "щанда" няколко пъти и си харесах 2-3. Цената от 3 марки беше скромна, но скромен беше и студентския ми бюджет, затова се спрях на един. Отидох при продавача за да му кажа, кой плакат искам, но той ми каза да се върна да си го взема сам и тогава да дойда да му го платя. ОК. Взех два - реклама на корабната Red Star Line между Антверпен, Ню Йорк и Филаделфия и плаката на Казабланка с Хъмфри Богард и Ингрид Бергман, подадох му ги, а той ми взе пари като за един.

Месец по-късно бях за няколко дни в Париж, където ретро рекламите бяха част от стандартния асортимент по-евтини сувенири. Макар и по-малки като размер, копията вървяха, ако не се лъжа, по 20 франка. Купих си реклама с костюмиран мъж на велосипед с огромно предно колело - от сергия на брега на Сена и на шоколад, в която няколко хлапета събираха в чашки и пийваха стичащия се от надписа течен шоколад - от магазинче в Монмартър.

Преди 2 години отново бях в Кьолн и там, разбира се, отново имаше щанд с плакати, този път поскъпнали двойно до 3 евро. Взех си реклама на Maggi с две дечица сърбащи супичка, кротко поклащайки крака от ръба на Луната - на гърба му беше отпечатана информация за Движението на бащите за попечителство (може пък наистина част от събраните пари да се даряват).