(Един постинг, който по необяснимата воля на автора си няма картинки - чети на собствена отговорност)Галоши. Най-добрите във света. От Т-во Россiйско-Американской Резиновой Манифактуры С. Петербургъ. Полное ручательство за доброкачественость. Господин с цилиндър, очила и завити мустаци остра брадичка, дама с оперена шапка и чичо с бели коси и зомби поглед са героите на тази реклама. Имам я от няколко месеца, но все не намирам време и място да я закача. От малка книжарничка в началото на Христо Белчев, до Алабин - пълно е с руски книги, както и плакати и картички - копия на пред- и следреволюционни рекламни и пропагандни кампании за 10-15 лева.
Преди време офисът на фирмата беше на Солунска, а аз бичех нощни смени. Понякога се прибирах пеша и минавах покрай затворен павилион на Ботев. Прозорчето му беше покрито с календар за 1907 г., на който бяха изобразени 4 кученца, пафкащи пури, а пред тях чаши и бутилки с Porter, Brilliant Ale и Wiener Beer на D.G. Yuengling & Son от Pottsville, Pa. Един ден отидох в работно време и обясних, че бих искал да откупя плаката. Продавачката беше изненадващо отзивчива - обясни ми, че мъжът и бил донесъл два такива и предложи да ми даде безплатно другия, който бил вкъщи и естествено е запазен по-добре. Получих го на следващия ден.
Всъщност, всичко започна през 2001 г., когато изкарах семестър в университета в Саарбрюкен. Един уикенд се разходихме до Кьолн - на главната пешеходна улица, в продължение на 20-ина метра търговец беше разпрострял копия на класически холивудски филми и стари реклами - хубави, големи плакати. Обходих "щанда" няколко пъти и си харесах 2-3. Цената от 3 марки беше скромна, но скромен беше и студентския ми бюджет, затова се спрях на един. Отидох при продавача за да му кажа, кой плакат искам, но той ми каза да се върна да си го взема сам и тогава да дойда да му го платя. ОК. Взех два - реклама на корабната Red Star Line между Антверпен, Ню Йорк и Филаделфия и плаката на Казабланка с Хъмфри Богард и Ингрид Бергман, подадох му ги, а той ми взе пари като за един.
Месец по-късно бях за няколко дни в Париж, където ретро рекламите бяха част от стандартния асортимент по-евтини сувенири. Макар и по-малки като размер, копията вървяха, ако не се лъжа, по 20 франка. Купих си реклама с костюмиран мъж на велосипед с огромно предно колело - от сергия на брега на Сена и на шоколад, в която няколко хлапета събираха в чашки и пийваха стичащия се от надписа течен шоколад - от магазинче в Монмартър.
Преди 2 години отново бях в
Кьолн и там, разбира се, отново имаше щанд с плакати, този път поскъпнали двойно до 3 евро. Взех си реклама на Maggi с две дечица сърбащи супичка, кротко поклащайки крака от ръба на Луната - на гърба му беше отпечатана информация за
Движението на бащите за попечителство (може пък наистина част от събраните пари да се даряват).
От Ловеч се насочваме към Плевен, където навремето имаше цели 3 кина - Димитър Благоев с 2 салона, Москва и Освобождение, барабар с Киновидеоклуба. В Освобождение един път чаках да продадат билети на 5 човека, че да пуснат филма - Криминале. Мисля, че се сещаш, какво се случи след като Кинефикация (ма много хубаво име, бе) беше приватизирана. 
